Най-общо казано това са средства предоставяни от държавата на фирми, юридически лица с цел подпомагане на тяхната дейност. Най-често обаче ефектът от такива действия на държавата дава резултат в изкривяване на реалната пазарна среда, ето защо Европейската комисия с цел да гарантира свободата на конкуренцията.поставя сериозни ограничения пред възможността държавите да субсидират директно бизнеса.

Обикновено при кандидатстване с проект за финансиране на дейностите на предприятие – закупуване на нови машини, въвеждане на нови технологии, въвеждане на международно признати стандарти и др. за бенефициентите е трудно да определят статута на своята фирма. Определянето на този статут е от съществена важност за редица схеми за отпускане на безвъзмездна финансова помощ – за да можем да определим дали въобще сме допустими за кандидатстване с проект, дали този проект може да бъде финансиран и на каква стойност и най-важното дали още на този етап разходването на средства за разработване на проекта и консултантски услуги е оправдано.

След като ЕК одобри 7-те оперативни програми, представени от българското правителство, съответният управляващ орган или междинно звено периодично публикуват на сайтовете си и в националните всекидневници покани за представяне на проектни предложения по конкретна оперативна програма. Веднъж разработен, проектът се описва във формуляр за кандидатстване (апликационна форма) и се подава в междинното звено на хартиен и електронен носител, като всички необходими съгласно насоките допълнителни документи, декларации и приложения се подавата само на хартия.

В общественото пространство съществува схващането, че в момента „има едни пари” по едни програми, които непременно следва да се усвоят. Това схващане се подхранва и от множество консултанти, които в стремежа си да намерят клиенти, за които да подготвят проекти, безогледно агитират фирмите да кандидатстват. Необходимо е обаче да се има пред вид следното: