Най-общо казано това са средства предоставяни от държавата на фирми, юридически лица с цел подпомагане на тяхната дейност. Най-често обаче ефектът от такива действия на държавата дава резултат в изкривяване на реалната пазарна среда, ето защо Европейската комисия с цел да гарантира свободата на конкуренцията.поставя сериозни ограничения пред възможността държавите да субсидират директно бизнеса.

Какво трябва да се знае за държавните помощи

Под термина „държавна помощ” не се разбират само директно предоставени средства (пари) от държавата!

За да се даде яснота по въпроса за държавните помощи следва да се посочат и основните правила за определяне на една помощ като такава. Правилата за държавни помощи се отнасят само до мерките, включващи прехвърляне на държавни средства (включващи национални, регионални или местни органи, публични банки и фондации и др.).Освен това, не е задължително помощта да бъде предоставена от самата държава. Тя може да бъде предоставена от назначен от държавата частен или публичен посредничещ орган. Това може да се приложи в случаи, когато на частна банка е възложена отговорността да управлява финансирани от държавата схеми на помощ за малки и средни предприятия.

Финансовите преводи, съставляващи помощта, могат да приемат различни форми: не само отпускане на помощи или намаления на лихвени проценти, но и гаранции по заеми, отчисления за ускорена амортизация, капиталови субсидии и др.Помощта трябва да представлява икономическо предимство, което предприятието не би получило в нормалния ход на дейността си. По-долу са дадени по-малко очевидни примери на сделки, изпълняващи това условие:

• Предприятие закупува/наема земя, която е публична собственост, на цена, по-ниска от пазарната;

• Предприятие продава земя на държавата на цена, по-висока от пазарната;

• Предприятие се възползва от привилегирован достъп до инфраструктура, без да заплаща такса за това;

• Предприятие получава рисков капитал от държавата при условия, които са по-благоприятни от тези на частен инвеститор

Държавната помощ трябва да бъде селективна и по-този начин да засяга равновесието между някои предприятия и техните конкуренти.„Селективността“ е това, което отличава държавната помощ от така наречените „общи мерки“ (а именно мерки, които се прилагат без разлика спрямо всички предприятия във всички икономически сектори на дадена държава-членка (например повечето общодържавни данъчни мерки). Една схема се счита за „селективна“, ако органите, които я управляват, разполагат с определена степен на правомощие да правят избор. Критерият за селективност е удовлетворен и ако схемата се прилага само към част от територията на държавата-членка (такъв е случаят с всички регионални и секторни схеми за помощ).

Защо бенефициентите по Оперативните програми в България следва да знаят повече за държавните помощи?

Така представена информацията по-горе означава, че част от фирмите в България е възможно да са получавали в миналото държавна помощ и без дори техните мениджъри да осъзнават този факт. При подготовка на документи за кандидатстване по Оперативните програми обаче винаги съществува изискването за деклариране на получаваните до момента държавни помощи (обикновено за период от до три години назад). Неправилното попълване на декларациите за държавни помощи води със себе си сериозна заплаха за отпадане на проекта от процеса на оценка и загуба на възможността за получаване на финансиране на доста ранен етап.

Какви са изключенията?

Към настоящия момент Европейската Комисия е възприела „рамки“, „насоки“ или „регламенти за групово освобождаване“, определящи критериите, които трябва да се прилагат за следните категории помощи. Те са задължителни и за България като страна членка на ЕС:

• Помощи за малки и средни предприятия;

• Помощи за изследвания, развойна дейност и иновации;

• Помощи за защита на околната среда;

• Помощи за рисков капитал;

• Помощи за услуги от общ икономически интерес;

• Помощи за разкриване на работни места

• Помощи за обучение.

Таванът за помощта, предмет на правилото de minimis, обикновено е 200 000 EUR (паричният й еквивалент) за всеки период от три данъчни години. Съответният тригодишен период има подвижен характер, така че за всяка нова отпусната минимална помощ трябва да бъде определян общият размер на минималната помощ, отпусната в продължение на три последователни данъчни години (включително текущата данъчна година).